Преди доста време, кабелджията изяви желание да оправи бъканият ми с вируси компютър и все не намирах време или отлагах да го извикам... И сега какво? За поседните два дни, се изключи сам, заби, без да съм му направила нищо и ме наказва ежедневно с отчайващо дългото време нужно му да зареди някоя програма... Не мога да търпя този терор повече, ща не ща ще отделя време за да си съживя компютърчето! Обичам си го, както има една приказка " обичам си компюъра, всичките ми приятели са в него! " 
       Макар, че основното нещо, което правя на него е да си пиша с моето мило, което прекарва доста дълго време на минимум 2000км от мен, а това е едно от малкото средства за успешна комуникация помежду ни. Затова и си обичам компютъра. И възнамерявам днес да му посветя почти цялото си време. Ще го почистя от идиотските file-ве, които незнайно защо запаметявам, ще поизтрия поне 2 тона никумо ненужни снимки (питайте ме защо си save-вам всякакви неща които ме зарадват на момента, а после трия като откачена) , ще позапиша няколко диска с личния ми снимков материал, но песничките мисля да си ги запазя. Е, с изключение на всички тъпотии, лишени от елементарен смисъл и тези, които вече хич не ме радват. Другото грижливо ще го складирам, и ще чакам the cable guy да дойде да ми съживи детенцето. :) 
       А как ми се излиза... Не е реално. Може да си размърдам дупето и да си потърся сако. Бях влюбена в черно и невероятно красиво сако, което изпуснах за 2 дни ( примързя ме да отида до магазина) и сега отново тръгвам с надеждата да намеря нещо, което ще ми хареса... За жалост на моменти, страдам от наличие на прекалено много изисквания и не мога да си купя нещо, което не ми казва  "с теб си пасваме идеално" . Нещо, което ми напомня, че преди седмица видях Обувките, с главно О. Феноменални, съвършени, невероятни... Черни, с катарамка, островърхи, на 10 сантиметров ток, който ще подчертае още повече и без това прелестните ми крака...  Дааааа, те определено ми проговориха! :) Усещам, че много скоро няма да издържа на изкушението и ще ги купя. Жена и обувки... Взривоопасна комбинация, неминуемо неминуемо до пресъхване на финансиите. Но няма начин, жертвите в името на красотата, са нещо задължително.
       Което пък ме навежда на мисълта, че ако днес изляза, което е 100% сигурно( магазините ме зоват както сиренето зове Jerry ) , ще си пропусна днешната среща с велоаргометъра, но се налага да жертвам едното в полза на другото, а наистина не мисля това да е обиколката ми по магазините. :)
       Така, че след като си разчистя PC-то изчезвам. Урааа! И аз съм човек и аз имам нужда! :P


P. S. Помните курсовата работа от снощи... 17 страници ! :) Аз съм герой. Затова и след многото усилия, отивам да се наградя за положения труд. Ако сама не се зарадвам, той кой друг да го направи :)))))